Австрийският доц. д-р Даниел Цийман изследва съжителството на глаголицата и кирилицата в Първото българско царство. Ной е един от участващите учени на международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“.

„Ранните кирилски надписи от началото на 10-и век, от много места в Първото българско царство, като Преслав и много други, свидетелстват за бързото разпространяване на кирилицата. Нейният произход е предмет на спорове в научните изследвания. Близостта до гръцката азбука предполага, че тя е служила за модел, докато има и препратки към глаголицата, което прави правдоподобно твърдението, че кирилицата е създадена след глаголицата“, каза ученият. 

Той припомня, че в кратката биография на Климент Охридски се твърди, че Климент е оформил по-ясно някои от буквите, създадени от Константин Кирил. На това вероятно не се отнася за кирилицата, а за модификация на глаголицата, каза доц. д-р Даниел Цийман.

По думите му е спорно доколкото използването и разпространяването на новите азбуки е било политически желано и насърчавано от владетеля. От началото на 10-и век са известни и глаголически надписи от Преслав. Печатите и монетите на царете, например Симеон, носят гръцки надписи, посочи ученият.

Глаголическите надписи могат да бъдат открити и в североизточната част на Първата българска държава. Всичко, което може да се каже, е, че употребата на глаголицата в България бавно намалява до 11 век и в крайна сметка изчезва, каза той. За сметка на това, тя продължава да развива идентичностно формираща функция на запад, особено в Хърватия.

Краткият преглед на писмените реформи и на въпроса за идентичността показва, че с приемането на християнството въпросът за азбуката е тясно свързан с въпросите на религията и Античността, каза доц. д-р Даниел Цийман.

Съжителството и пълното господство на кирилицата в България вероятно се дължи повече на практически обстоятелства. От друга страна, прякото политическо влияние на българските владетели и Борис и Симеон, като че ли, е бил донякъде надценено от някои изследователи. Въпреки това, голяма част от тази ранна фаза остава неясна и все още предлага голям потенциал за по-нататъшни изследвания, обобщи доц. д-р Даниел Цийман. 

Международният форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“ е двудневната конференция по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова. Събитието се организира с подкрепата на Министерството на образованието и науката и е продължение на проведения през 2022 г. международен форум за кирилицата „… И ний сме дали нещо на света“. Над 30 известни учени слависти от 11 държави, заедно със свои български колеги, ще дискутират значението на буквите, думите, езика, културата и мъдростта за славянското наследство, неговото опазване и разпространение в съвременния свят, както и значението на езика и идентичността в процесите на глобализация. Акцент ще бъде ключовата роля на България за създаването на третата християнска цивилизация – славянската. Форумът продължава и утре, 28 юни, в Пловдив.